Европейската зелена сделка включва мерки за насърчаване на ефективната употреба на ресурси чрез обръщане към чистата кръгова икономика, за ограничаване на климатичните промени, за спиране на загубата на биоразнообразие и за контролиране на замърсяването. Тя покрива всички сектори на икономиката, особено транспорта, енергетиката, земеделието, строителството и индустрии като стоманата, цимента, текстила и химикалите.
Като основен инструмент за постигане на целите на Зелената сделка ще служат новите технологии и иновациите. „Хоризонт Европа“ се очаква да играе водеща роля при определянето на допълнителните публични и частни инвестиции в изследванията. Поне 35% от нейния бюджет ще финансира нови решения за климата, които са релевантни към прилагането на Зелената сделка.
Селското стопанство и храната ще заемат основна роля в постигането на Европейската Зелена сделка. Прогнозира се, че европейската Зелена сделка ще доведе до загуба на работни места, но същевременно ще създаде възможности за зелените сектори. Тази промяна може да засегне и селското стопанство.
Пактът съдържа пътна карта с действия за по-ефективно използване на ресурси чрез преминаване към чиста, кръгова икономика и за спиране на климатичните промени, обръщане на тенденцията към загуба на биологично разнообразие и намаляване на замърсяването. Посочени са необходимите инвестиции и наличните финансови инструменти и е обяснено как да се гарантира справедлив и приобщаващ преход.

Зелената икономика е подход за постигане на устойчиво развитие. Тя изисква избягване на модели за растеж, свързани с прилагането на много ресурси, изисква прилагане на устойчиви модели на потребление и производство и реинвестиране на получената добавена стойност в богатите на ресурси развиващи се страни. Зелената икономика, и в частност кръговата икономика, търсят баланса между икономическия растеж, социалното развитите и здравето на околната среда. Зелената икономика се определя като икономика, която повишава благосъстоянието на хората, намалява неравенствата в дългосрочен план и не излага бъдещите поколения на екологичен риск и недостиг (Програма на ООН за околната среда (UNEP)
Процесът на изграждането й включва преминаване към нисковъглеродни икономически дейности. В селските райони идеята за зелена икономика е ключовa за увеличаване на възможностите за „достойна заетост“. Това е още една модерна глобална концепция, определена от ООН като труд, зачитащ основните права на хората и правата на работниците от гледна точка на условия, безопасност и възнаграждение, и уважение към физическото и психическото благосъстояние на работника при изпълнението на неговите задължения. Очакванията към достойната заетост са да увеличи продуктивността на ресурсите и на труда и да помогне за изкореняване на бедността и социално включване.
Екосъобразни способности са необходими за адаптирането на продукти, услуги и процеси към изменението на климата и свързаните с него изисквания и регулации. Европейският център за развитие на професионалното обучение дефинира зелените умения като “знанията, способностите, ценностите и подходите, необходими за живот, развитие и подкрепа на устойчивото общество, което използва ресурсите ефективно”. Тези способности ще са необходими във всички сектори и на всички нива на работната сила.

(Източник : Публикация, създадена в рамките на проект „Бъдещите лидери в селското стопанство” )

Зелено предприемачество е дейност, която съзнателно адресира екологичен и/или социален проблем/нужда чрез реализирането на предприемачески идеи с високо ниво на риск и която има позитивен нетен ефект върху околната среда и в същото време е финансово устойчива.
Предотвратяването и отстраняването на вредата за околната среда и преминаването към нисковъглеродна икономика е предизвикателство за обществото, което предлага и нови бизнес възможности за предприятията. Въпреки това екоиновациите, подобно на всички останали видове иновации, се нуждаят от благоприятна среда за успешното си развитие, а новаторите в областта на екологията зависят от наличието на подкрепа, за да развият своите идеи, и от достъпа до финансиране за тяхното изпълнение. Развитието на зеленото предприемачество се благоприятства от близостта до институциите на знанието, както и от наличието на квалифицирана работна ръка и промишлени връзки, които улесняват междусекторното сътрудничество; именно тези условия позволяват възникването на клъстери за екоиновации.

Агротуризмът е концепция, която се формира от два термина : земеделие и туризъм. Агротуризмът дава на фермерите възможност да диверсифицират своите стопанства и да генерират допълнителни приходи чрез предоставянето на туристически услуги във фермите си. Така те осигуряват допълнителни проходи към ниските си доходи от селско стопанска дейност и поддържат жизнеспособността на фермите и селските общности. Извършването на дейности свързани с туризъм във фермите подпомага и промотира селскостопанските ресурси, традиции и култура. Агротуризмът е успешен пример за устойчив туризъм, които добива все по-голямо значение през последните години.
Агротуризмът се развива във функциониращи ферми, в които основните дейности са селскостопански и се осъществяват в преобладаващо непроменена селскостопанска среда. Отличителна черта на агротуризма е взаимодействието между хората, а именно директния контакт между туристите и селскостопанското семейство и неговите членове.

Все още липсва регулация и дефиниция на това какво представлява този автентичен агротуризъм и по какво се различава от другите форми на селски туризъм. Непълна, подвеждаща картина или генерално неразбиране какво свързваме с агротуризма, затруднява осигуряването на целево ориентирано промотиране, стратегически маркетинг и провеждането на последователни изследвания в областта.

Около 30% от фермите в ЕС са управлявани от жени към 2016 г. по данни на Евростат и това е знак, че броят на жените в селското стопанство нараства бавно, но устойчиво през последните години. Нарастването обаче не е повсеместно и ситуацията в отделните държави членки на Съюза е много различна. Докато в Литва и Латвия почти половината ферми се управляват от жени, във Финландия, Малта, Германия, Дания и Холандия делът не надхвърля 10%. България се намира по средата на класацията (25%), но под средната стойност за ЕС от 28%.
Жените в селските райони на Европа не са хомогенна група: те имат различни роли и занимания във фермите и семейния бизнес, извън селскостопанския сектор, в домакинството или в общността. Техните нужди и интереси също са различни, особено с оглед на възраст, образователна степен, състав на семейството им и възраст на децата им. Липсва и статистика, разделена по пол: данни се събират за други цели и информацията не е добре насочена, нито е сравнима. Единствено Евростат позволява сравнение на статистика за селскостопанския сектор с разделяне на мъже и жени. Тя очертава следната картина:
* Голям процент от жените помагат на съпрузите си без да са бизнес партньори;

* Нивото на безработица в селските райони е много по-високо от това в градските и засяга жените повече от мъжете;
* Значителен процент от жените, работещи във ферми, са наемани за временна работа и често имат и друга временна работа извън селското стопанство;
* Много от жените вършат сезонна работа, понякога в сенчестата икономика;
* Все по-голям дял от тях са мигранти.
Ангажиментът за преодоляване на различията между половете в ЕС е заложен в Общата селскостопанска политика (ОСП). Когато разработват своите програми за развитие на селските райони за периода 2021- 2027 г., държавите членки ще трябва специално да разгледат положението на жените в тях. Жените-фермери имат голям принос за дисквалификацията на селското стопанство и добавена стойност за селските райони, и тази роля трябва да бъде подобаващо отчетена. Има и различни инфраструктурни изисквания, които трябва да бъдат обезпечени, за да се привлекат млади жени, като например наличие на грижи за децата и възрастните.

(Източник : Публикация, създадена в рамките на проект „Бъдещите лидери в селското стопанство” с автор Тихомира Трифонова)

Градското земеделие се определя като отглеждане на растения за храна в градски условия с цел генериране на доход. Негова отличителна характеристика е, че е интегрирано в градската икономическа и екологична система. Това означава използване на градските жители за работна ръка, използване на типично градски ресурси (като органични отпадъци под формата на компост и градски отпадни води за напояване), преки връзки с градски потребители, пряко въздействие върху градската екология (положително и отрицателно), формиране на част от градската хранителна система, конкуренция за земя с други градски функции, влияние от градски политики и планове. Градското земеделие се счита за различно от традиционното. Според анализаторите това е отразено в начина, по който то използва технологии за отглеждане, прави избор на култури за отглеждане и ги предлага на пазара. Става дума за нови технологии, различни от използваните в селското стопанство. Често поради замърсеност на почвите в градските ареали то разчита на алтернативи, включващи хидропоника и аквапоника.
Отглеждането на хранителни продукти в градски условия се превърна в световна тенденция и продължава да се разраства. То се радва на добър имидж, възприема се като стилно и се твърди, че това е бъдещето на храната. Нови брандове за „интелигентно градинарство“ се роят в световен мащаб с бързи темпове.
Какво обаче прави градското земеделие толкова неустоимо и поне на пръв поглед по-добро от
традиционното във века на урбанизацията? Пет негови базови характеристики :
- Продуктивност;
- Нарастваща достъпност на биопродуктите;
- Подходящо за малки пространства;
- Устойчивост;
- Разполагаме с пресни продукти през цялата година;

(Източник : Публикация, създадена в рамките на проект „Бъдещите лидери в селското стопанство” с автор Тихомира Трифонова)

Благосъстоянието и добрият живот не са резултат само на технологичния напредък, а и на положителните обществени промени. Често това са практични решения, които подобряват стандарта ни на живот, здравето, образованието, гражданското участие. В този смисъл иновациите в селските райони трудно се поддават на класификация според това колко са добри, важни или находчиви. Понякога дребни решения улесняват ежедневието ни и ни отварят повече възможности. Социалната иновация е отговор на социално предизвикателство. Тя променя обичайните практики, за да донесе някаква обща полза за общността; въвежда нови решения на проблемите в селските райони и особено в онези от тях, които страдат от физически ограничения (например отдалечени планински райони); ограничен достъп до инфраструктура (пътни транспортни мрежи, електрически и телекомуникационни мрежи, включително Интернет); население с ниски доходи, в риск от бедност или социално изключване, или с висок процент на ранно отпаднали от училище. Социалните иновации следват логика и механизми, различни от тези на пазарните иновации. Селските райони по правило нямат голям капацитет за развитие на истински технологични или пазарни иновации и затова социалното измерение, а именно социалният тип иновации, трябва да получат по-голямо внимание там.
Когато иновацията е социална, тя поставя приоритет върху развитието на общността пред развитието на територията. Това означава, че за нея удовлетворяването на нуждите, включването на всички групи, общото благо и доброто състояние на околната среда са по-важни от рентабилността и пазарния успех. Специфичните проблеми и нужди на селските райони обикновено изискват коопериране – по-тясно сътрудничество между бизнеса, местната власт и гражданския сектор. Традиционно на тях се гледа като на функциониращи отделно, но новото разбиране променя тази гледна точка.
Моделът „Местна инициативна група“ на подхода ЛИДЕР „застъпва“ ролите и отговорностите на тези страни. МИГ, организирани като тристранни (граждани, власти, бизнес) партньорства за селско развитие, са добър пример как различните сфери могат да си сътрудничат без особени проблеми. Те обединяват усилията на различни етапи, като се започне от определяне на местните нужди, през ролята им на посредник, който осигурява платформа за преговори до ключов участник в местното самоуправление, който тласка напред развитието в много области на селския живот.

(Източник : Публикация, създадена в рамките на проект „Бъдещите лидери в селското стопанство”)

Политика на ЕС за опазване на здравето по цялата агрохранителна верига има три основни цели:
- да гарантира, че храните и фуражите са безопасни и питателни;
- да гарантира добро здраве и благосъстояние на животните и растителна защита;
- да осигури адекватна и прозрачна информация за произхода, съдържанието/етикетирането и използването на храните. Тя се прилага на всеки етап от производствения процес от фермата до трапезата. Задачата за осигуряване на здравословна храна е трансгранична, защото голяма част от храните пресичат границите. ЕС е общ пазар: стоките (включително хранителните) се продават свободно в целия Съюз. Това осигурява на потребителите много по-голям избор и по-ниски цени заради увеличената конкуренция, но едновременно с това изисква правила за качество и безопасност. Благодарение на тези правила европейските граждани се радват на едни от най-високите стандарти за безопасност в света. По цялата агрохранителна верига се правят задължителни проверки, които трябва да гарантират, че растенията и животните са здрави и че произвежданите храни и фуражи са безопасни, с високо качество, правилните етикети и отговарят на строгите стандарти на ЕС.
Пет от седемте най-големи рискови фактора за ранна смъртност в ЕС са свързани с онова, което ядем и пием: високо кръвно налягане, холестерол, индекс на телесната маса, недостатъчна консумация на плодове и зеленчуци и злоупотреба с алкохол. Затова политиката на ЕС за храните е водеща в световен мащаб.
Правилата за етикетиране улесняват потребителите при разграничаването на органични храни, качествени продукти или храни, произведени по определен начин. Използват се конкретни лога на ЕС за продукти, свързани с географски произход: „защитено наименование за произход“ и „защитено географско указание“ или за продукти, произведени по традиционен начин: „гарантиран традиционен специалитет“. Логото за органично земеделие на ЕС може да се поставя на всички опаковани органични хранителни продукти в ЕС и гарантира спазване на стандартите за органична продукция.

(Източник : Публикация, създадена в рамките на проект „Бъдещите лидери в селското стопанство”)

Агроекологията е земеделие, което използва природните ресурси по най-добрия начин без да ги уврежда. Тя работи с местните екосистеми и подобрява качеството на почвите и растенията с помощта на наличната биомаса и биоразнообразие без да ги товари с химикали. Фермерите използват знанията на своите предци и на своите клиенти. Вместо конвенционалният моно-културен индустриален подход, който разчита на влагане на външни агенти, се развива мозайка от устойчиви, регенеративни земеделски системи за подобряване живота в малките ферми, създаване на разнообразие, за да бъде производството на храни устойчиво на променящия се и непредвидим климат, и достатъчно храна с растящо биоразнообразие. Идеята е местните производители да не изпадат в изолация, а да попаднат в центъра на хранителната верига, да осигуряват храна за местната общност. Агроекологията включва цялата хранителна система – производство, разпространение, консумация. За фермерите това означава използване на селскостопански практики, които се стремят да имитират естествените процеси и да намаляват нуждата от външни добавки. За целта се използва местното земеделско знание. Агроекологията поставя силен акцент върху подкрепата за местната икономика и създаването на работни места, които включват владеене на специални умения. Основополагащи принципи на агроекологията са рециклиране на хранителни вещества и енергия във фермата, взаимодействие между отглежданите култури и животни, разнообразяване на видовете и оттам на генетичните ресурси. Чрез използване на органична материя и подобряване на почвите, фермерите постигат по-добър растеж. Системата изисква обширни познания, които фермерът натрупва чрез експерименти и изучаване и разбиране за местните условия.
Един от ключовите моменти е постепенното увеличаване на производителността на фермата за разлика от увеличаване на реколтата от една култура. Това е от полза за фермера, тъй като му осигурява различни източници на доход, намален риск от провал на реколтата, по-разнообразна храна. Агроекологията се гради на тесни връзки между производители и потребители. Важен неин аспект са продажбите на кратки разстояния.

(Източник : Публикация, създадена в рамките на проект „Бъдещите лидери в селското стопанство”)

В Европейския съюз се създават 88 млн. тона хранителни отпадъци всяка година - това прави по 173 кг на човек.
Храната се пилее на всяка една стъпка по пътя от производителя до крайния консуматор - във фермите, в производството, в магазините, в ресторантите и у дома. Най-големи загуби обаче се регистрират от домакинствата (те отговарят за около 53% от хранителните отпадъци) и в процеса на преработка (19%).
Според изследване Евробарометър от 2015 г. означенията върху храните на срока за годност са неясни за потребителите - само 47% разбират означението „най-добър до“, а 40% са запознати със смисъла на означението „използвай до“. Това води до необосновано изхвърляне на храни.
Храната, която се изхвърля, е трябвало преди това да бъде произведена, за което са използвани ограничени ресурси като вода, почви, енергия, работно време. Според оценки на Организацията по прехраната и земеделието (ФАО) на ООН храната, която се разхищава, е отговорна за 8% от емисиите на парникови газове, причинени от човешката дейност. За всеки килограм произведена храна в атмосферата се отделят 4,5 кг въглероден диоксид.
Разхищаването има и етичен аспект: по оценки на ФАО близо 800 млн. души по света не се хранят пълноценно. Евростат пък посочва, че в ЕС през 2014 г. 55 млн. души (9,6% от населението) не са можели да си позволят качествена храна всеки втори ден.
Европейския парламент прие доклад, предлагащ серия от мерки за намаляване на хранителните отпадъци в ЕС с 50% до 2030 г. Това е цел, която депутатите бяха вече подкрепили, когато гласуваха законодателния пакет за отпадъците. Новият текст, подготвен от Биляна Борзан (С&Д, Хърватия), препоръчва облекчения в облагането с ДДС на дарения под формата на храни и внасяне на повече яснота относно означенията „най-добър до“ и „използвай до“.
Как можете да намалите пилеенето на храна като потребител
• При пазаруване подготвяйте списъци с необходимите неща
• Проверявайте срока на годност и се запознайте със смисъла на означенията върху етикета
• Съхранявайте храните съгласно инструкциите на опаковката
• Поставяйте новите храни на дъното на хладилника/шкафовете
• Използвайте това, което е останало от предишното ядене
• Замразявайте храните

(Източник: Европейска комисия)