Исторически най-рано маркетингът се прилага от фирмите, произвеждащи опаковани стоки за широко потребление. Болшинството от хранително-вкусовите стоки попадат в тази категория, поради което класическите принципи, правила и методи, валидни за маркетинга, важат и за управлението на агробизнеса.
Агромаркетингът се разделя на два големи дяла :
-  Маркетинг на диференцирани агропродукти – маркетинг на продукти с марка;
-  Маркетинг на хомогенни агропродукти – аграрен маркетинг;
Базата за съществуването на двата вида маркетинг в агробизнеса са произвежданите от селското стопанство суровини. При различни етапи на възпроизводствения процес някои от тези суровини се потребяват директно като производствени стоки и производствени ресурси, а друга част са подложени на допълнителна обработка в преработваща промишленост и се появяват на пазара като агропромишлени стоки. Следователно обобщаващата дума агро означава, че маркетинговата стратегия се прилага при производството на продукти със земеделски произход.
Тъй като марковите аграрни стоки се произвеждат преди всичко от хранително-вкусовата промишленост, маркетингът на фирмите, предлагащи тези стоки, се нарича още маркетинг на преработени хранителни стоки. Маркетингът за фирмите в селското стопанство, по-голяма част от които предлагат хомогенни и недиференцирани стоки, се нарича аграрен маркетинг или маркетинг на селскостопанските суровини. Разграничителната линия между двата вида маркетинг е не в кой отрасъл се произвежда, а дали продуктът е с марка или без марка. Част от фирмите се специализират в производството на продукти с марка, предназначени за предварително избрани пазарни сегменти. Тези фирми са в състояние да прилагат всички принципи на класическата маркетингова концепция. И обратното, съществуват фирми в сектор земеделие и храни, които предлагат недиференцирани продукти без марка. Техните възможности да прилагат маркетинга са ограничени подобно на производителите на селскостопански суровини.

(Източник : „Агромаркетинг“, автори: Рангел Трендафилов и Антоанета Симова, Институт по икономика на селското стопанство - София)

Крайната цел на маркетинга е да генерира интензивна връзка между потребителя и марката. Брандовете се превърнаха в основна точка на много маркетингови усилия на компаниите и се разглеждат като източник на пазарна сила, конкурентно предимство и по-висока възвръщаемост . Един продукт носи определени осезаеми ползи, но една марка предлага както материални, така и нематериални предимства. Чрез бранда, маркетолозите могат да поддържат трайна връзка с потребителите и от своя страна могат да увеличат стойността на продуктите, които промотират.

В последно време маркетинговата среда на икономическите сектори се променя много бързо поради увеличаването на пазарната сила на потребителите, сложната динамика на конкуренцията и влиянието на медиите върху потребителското мнение. Това затруднява маркетинг експертите да формулират пълна маркова стратегия за постигане на печалба в дългосрочен план. В този контекст брандът играе жизненоважна роля в цялостната стратегия за развитие на фирмата. Чрез бранда маркетолозите се опитват да „бетонират“ марката си в съзнанието на целевите потребители, което, следователно води до увеличаване на желанието на потребителите да закупуват промотираните продукти.

(Източник : „Агромаркетинг“, автори: Рангел Трендафилов и Антоанета Симова, Институт по икономика на селското стопанство - София)

Предвид непрекъснато променящия се пазар, клиентски предпочитания и среда като цяло, е нужно да бъдете в крак с тях, и да бъдете в готовност да реагирате на време с нужните корекции и изменения в посоката, в която вървите. Съвременните условия на маркетинг предполагат нуждата от експериментиране. Нужно е да се наблюдава внимателно цялата среда, в която се развива маркетинг проектът ви. В ерата на дигиталният маркетинг, който сам по себе си е изключително динамичен и податлив на различни влияния е нужно да следите новите тенденции и промени в дигиталната среда. Реклами в социалните медии, блогове и влогове, оптимизация на търсачки (search engine optimization, SEO), продуктовото позициониране, и сравнително новия в България т.нар. „Инфлуенсър“ (анг. Influencer) маркетинг са едни от основните канали за рекламиране на продуктите и услугите на дадена компания. Гореизброената група е изключително бързо променяща се и има нужда от голямо внимание от страна на маркетинг екипите и мениджмънта.

Понятието „маркетинг в социалните мрежи” се използва за обозначаването на тази форма на интернет маркетинга, която използва различните видове социални мрежи, за да повиши вниманието (респ. трафика) към даден уеб сайт. За целта, специалистите използват заложените в самите социални мрежи инструменти - създаване на страници/профили (Facebook страница, Instagram страница, Twitter профил), поддръжка на страница/профил, платена реклама (реклама във Фейсбук, Instagram, Twitter).

Понятията блогове и влогове включват публикуване в социалните медии на текст и аудо-визуални съдържание в различни платформи, най-известната от които е Youtube. Youtube е собственост на Google и поради тази причина се ползва с привилегии и толеранс при класирането в резултат на търсене по ключови думи и фрази в интернет. Освен това, сайтът за споделяне на видеа е третият най-използван уеб сайт и втората най-популярна търсачка в света, и една от малкото социални медии, осигуряващи входящи връзки. Публикуваният контент може да се сподели и в останалите социални медии като Facebook, Twitter, Pinterest, LinkedIn, Google+ и поддържаните от Вас блогове.

Оптимизация на търсачки (search engine optimization, SEO) - В случай, че някога сте питали защо някои от уебсайтовете се класират по-високо в търсачките спрямо всички останали, тогава трябва да знаете, че това е резултат от инструмент за дигитален маркетинг, наречен оптимизация за търсачки (search engine optimization, SEO). Това е стратегия, при която търсачките намират и класират вашата интернет страница по-високо от големия брой различни сайтове при въвеждането на ключова дума или фраза от потребителя.

Продуктовото позициониране е вид реклама, при която продуктът е представен като естествена, консистентна част от средата – примерно, вмъкнат в сюжета на филм или ТВ сериал. То е близко като форма до контекстуалната реклама, чието съдържанието е силно обвързано с медията, в която присъства.

Инфлуенсър е производна на глагола Influence – повлиявам, оказвам въздействие или в този случай – хора, които имат силно влияние в социалните мрежи, голям брой последователи, хора на които поведението и мнението им винаги е забелязвано, и взимано под внимание. Маркетингът на влиянието е форма на маркетинга, в която фокусът се поставя именно върху тези влиятелни хора, а не върху целевия пазар, като цяло. Той идентифицира лицата, които имат влияние върху потенциалните купувачи, и ориентира маркетинговите дейности около тях.

Защо? Защото това, което те ще получат в замяна, е насочено към правилния вид потребител, който вече е заинтересован и вероятно ще обърне внимание на продукта. Маркетингът на влиянието не се ограничава само до традиционните и популярни пазари като мода, спорт или развлечения. Вече има инфлуенсъри на пазарите, съсредоточени около всичко – риболов, здравословно хранене, бизнес и много други.

(Източник : „Агромаркетинг“, автори: Рангел Трендафилов и Антоанета Симова, Институт по икономика на селското стопанство - София)

Независимо от целта на маркетинговото проучване най-напред се осъществява предварително общо изследване на пазарните фактори, което има за задача да дефинира изходната ситуация към момента на предприемането на проучването.
Показателите, използвани за изследване на пазарните фактори, условно биха могли да бъдат разделени в четири големи групи :

-  Потребители;
Пол, възраст, професия, образование, жизнено равнище, потребление на глава от населението, структура на разпределение на доходите в семейството, обем на потребление на аналогични продукти, намиращи се на пазара /заместители/, изисквания на крайния потребител по отношение на качеството на продукта и опаковката и представата за идеален продукт, място на потребление – вкъщи, на екскурзия, на публично място, честота на консумация, време на потребление и сезонни колебания в търсенето, основни мотиви, влияещи върху решението за покупка, членове на семейството, които взимат решение за покупката и членове, които я осъществяват.
-  Посредници;
Най-често използвани форми на посредничество при продажбата на съответния продукт, основни начини за водене на преговорите, условия и начини на плащане, вид и размер на възнагражденията, репутация на посредниците, използвани от конкурентите, и общ стойностен обем на поръчките им, мотиви, оказващи влияние върху решението на посредниците при избора на техните доставчици и купувачи, отношение на посредниците към различните марки и доставчици.
-  Конкуренция;
Пазарен дял на конкурентите, характеристика на пазарния сегмент, задоволяван от конкурентите, основни предимства на конкурентите – географска близост, състояние на производствените мощности и приложение на научно-техническия прогрес и иновациите, търговски и производствени връзки, облагодетелстване от страна на местните власти, главни недостатъци на конкурентите, мнение на крайните потребители за продуктите на конкурентите, предимство в качеството и опаковката на конкурентния продукт, мотиви, поради които потребителите предпочитат конкурентните продукти, размер на отстъпките, предоставяни от конкурентите на местните посредници, основна цел на провежданата от конкурентите политика : разширяване, задържане или ограничаване на пазарния дял.
-  Правни разпоредби
Тарифни и нетарифни бариери /при вноса и износа/ - квоти, лицензи, мита, такси, данъци, изисквания по отношение на опаковката, маркировката, качеството, произхода на стоката, ограничения и разпоредби относно използваните канали на реализация, отношение на правителството спрямо ценовите споразумения, допустими средства за провеждане на политиката на стимулиране на пласмента, ред на регистриране на търговските и производствените марки.
Достоверността на маркетинговото проучване е толкова по-голяма, колкото повече информация по посочените показатели е събрана от страна на фермера.

(Източник : „Агромаркетинг“, автори: Рангел Трендафилов и Антоанета Симова, Институт по икономика на селското стопанство - София)

Възможността за индивидуализиране на продукта нараства в процеса на неговата обработка. Поради тази причина маркетинговите инструменти не могат да се използват в тяхното единство от страна на фермерите, болшинството от които предлагат на пазара хомогенни аграрни суровини.
Селското стопанство и в най-развитите държави е характерно със сравнително големия брой стопанства. Съществуват и други сектори, в които доминират дребните пазарни субекти – например този на услугите. Но те се отличават от селското стопанство по това, че териториалното им разположение е обусловено от пазара – те обслужват клиентите, които се намират в дадения район. Разположението на стопанските субекти в земеделието се обуславя от уникалността на използвания производствен фактор – земята, която не може да бъде преместена в пространството. Дребният размер на закрепените към определена територия земеделски стопанства и хомогенността на произвежданите продукти са главните причини, поради които селскостопанският производител не е в състояние да се индивидуализира в съзнанието на потребителя или поне да извлече изгода от по-благоприятно териториално разположение на неговия бизнес.
Селскостопанският производител се намира сравнително далече от крайния потребител. Стойността на повечето хранителни продукти се увеличава повече от два пъти, докато изминат пътя от фермата до консуматора. През целия този път продуктът е собственост и се контролира от пазарни субекти, различни от фермера. Колкото повече се прибавя стойност, толкова по-голяма става възможността за индивидуализиране на продукта чрез външния вид, опаковката, маркировката. Ето защо възможността за прилагането на класическите инструменти на маркетинговото управление, чрез които се осъществява свързването на изискванията на потребителите с възможностите на фирмата да ги задоволи, се появява в по-крайните звена на веригата производител на аграрни суровини – потребител.

Ето защо се налагат два важни извода за маркетинга в областта на агробизнеса :
1. Маркетингът на преработените хранителни продукти е различен от маркетинга на селскостопанските суровини.
2. Тъй като разпокъсаните и сравнително дребни земеделски производители не са в състояние да прилагат класическите инструменти на маркетинга, държавата подпомага техните усилия, а в редица случаи и сама осъществява много от мерките, необходими за свързването на предлагането на аграрни продукти с изискванията на потребителите.

Все пак съществува възможност за фермерът да премине от стратегическо към маркетингово управление в два случая :

- Ако индивидуализира своя продукт;
- Ако се организира в маркетингов кооператив с други фермери, в резултат на което се произведе и предложи продукт с производствена или търговска марка.

(Източник : „Агромаркетинг“, автори: Рангел Трендафилов и Антоанета Симова, Институт по икономика на селското стопанство - София)

При формирането на маркетинговата политика ръководството на агрофирмата трябва да се съобразява със съществуващите условия или с така наречената маркетингова среда, която влияе върху поведението на потребителя и върху спецификата на използваните маркетингови инструменти. Маркетинговата среда е съвкупност от неконтролируеми от гледна точка на фирмата фактори, като например : Застаряването на населението; Дигитализацията; Покупателна способност на населението и други подобни.
Тези примери са само част от външната среда, с която трябва да се съобразяват фирмите в агробизнеса. Но тъй като тези фактори имат по-глобален характер и оказват непосредствено влияние върху фирмите, те образуват така наречената макросреда. Макросредата може да бъде разделена на няколко основни дяла : демография, икономика, конкуренция, култура, правна уредба, технология. Специфичен за агрофирмите дял на външната маркетингова среда, който има незначително влияние в другите сектори на стопанския живот, са природните фактори.
Икономическите фактори имат голямо значение за формирането на маркетинговата политика на всяка фирма. Особено важни са онези от тях, които се отнасят до фазата на стопанския цикъл, инфлацията и лихвения процент. Потребителите са спокойни, когато :

- Получават добри доходи;
- Инфлацията е ниска;
- Прогнозите за бъдещето на икономиката са добри;
- В света няма големи военни конфликти.

Маркетинговата политика през различните фази е доста различна. Икономическият растеж създава благоприятен климат за нарастването на маркетинговите разходи, за въвеждането на нови продукти и за навлизането на нови пазари. През фазата на рецесията покупателната сила на потребителите намалява, консумацията се свива или преструктурира, хората стават неспокойни и раздразнителни. Бюджетът трябва да се рационализира, рекламата не трябва да е толкова агресивна. В условия на рязко понижаване на жизнения стандарт и на обедняване на значителна част от населението някои агрофирми предприемат целенасочени усилия за ограничаването и дори преустановяване на мерките по стимулирането на пласмента в някои масови медии.
Промените в икономическата среда се отразяват върху предпочитанията на потребителите. В добрите години се предпочитат телешкото, агнешкото и пуешкото месо, сирената, плодовете, сладоледа. В лошите години се търси повече свинско месо, картофите, фасулът, зеленчуците, мазнините, яйцата.

(Източник : „Агромаркетинг“, автори: Рангел Трендафилов и Антоанета Симова, Институт по икономика на селското стопанство - София)

По аналогия с цикъла на биологично живите същества в природата /раждане, растеж, зрялост и умиране/ маркетолозите предлагат отрязъкът от време, през който продуктите се намират на пазара, да се нарича жизнен цикъл. Жизненият цикъл се състои от четири основни фази или етапи :
- Въвеждане;
Задачата на фирмата през етапа на въвеждането е да убеди потребителите да закупят неговия продукт. Тъй като той е непознат на потенциалните купувачи, рекламата подчертава предимствата от неговата употреба. Продажбите през този етап нараства твърде бавно, а печалба въобще не се генерира, тъй като са налице значителни разходи по стимулирането на пласмента, а и себестойността е твърде висока поради малките мащаби на производство.
- Насищане;
В началото на фазата на насищане обемът на продажбите продължава да нараства, но постепенно достига своя максимум и намалява. Тъй като голям брой фирми са навлезли на пазара и конкуренцията е много силна, печалбата намалява. Разликите между конкурентните марки е малка, тъй като изискванията на потребителите вече са ясни и всяка фирма се е постарала да се съобрази с тях. Мерките по стимулиране на пласмента са много агресивни, а фирмената реклама приканва потенциалните купувачи да обръщат внимание и на най-дребните предимства на съответната марка. С времето търсенето постепенно се насища, нарастването на конкуренцията предизвиква намаляване на цените с цел привличане на нови потребители. Тази практика обаче започва да се прилага от всички фирми и ако намалените цени не предизвикат чувствително нарастване на потреблението, приходите в целия отрасъл намаляват.
- Съкращаване на пазара;
В последната фаза, тази на съкращаването, на пазара вече се е появил нов, по-привлекателен продукт, или потребителите не харесват стария продукт/поради модни тенденции или нарастване културата на потребление/. Обемът на продажбите продължава да намалява, печалбите също намаляват, като в един момент фирмата започва да генерира дори и загуби. Постепенно продуктът се изтегля от пазара.
Продължителността на всяка фаза зависи главно от вида на продукта. Производителите на продукти с кратък жизнен цикъл трябва непрекъснато да обновяват предлаганите асортименти. Водещите фирми в агробизнеса обикновено поддържат на пазара такъв асортимент от стоки, половината от които са въведени през последните десет години.
В жизнения цикъл на болшинството хранителни продуктови групи не съществува фазата на съкращаване на пазара. Веднъж приети и оценени от потребителите, те се купуват в продължение на десетилетия и години. Стерилизацията като начин на запазване на плодовете и зеленчуците например продължава да се използва в продължение дори на векове. Замразяването на хранителните продукти е сравнително по-нов способ на съхранение и вероятно ще се запази неограничено във времето.

(Източник : „Агромаркетинг“, автори: Рангел Трендафилов и Антоанета Симова, Институт по икономика на селското стопанство - София)

През последните двадесет години хранително-вкусовата промишленост получава значително развитие благодарение на новите технологии и повишаването на жизнения стандарт на населението в развитите страни. Тези фактори, заедно със засилената конкуренция, принуждават маркетинг ориентираните фирми да провеждат агресивна иновационна политика.
Въвеждането на усъвършенствана техника за продуктовото развитие, изпитване и внедряване, при която техническите и маркетинговите проучвания се извършват съвместно, се отразява благоприятно върху иновационната дейност на агрофирмите.
Целта на иновационната политика е създаването на такъв нов продукт, който да бъде купен от потребителя. Двете страни на развойната и внедрителска дейност – отчитането на реакцията на потребителя и технологично ноу-хау, са еднакво важни и трябва да се съчетават.
Успешната иновационна политика е резултат от ефективно планиране, дейност на обособени екипи по създаването на новите продукти, активна подкрепа на висшето ръководство на фирмата и усилията по стимулиране на пласмента. Тя е комбинация от силни комуникационни способности и екипен принцип на работа.
В зависимост от същността на иновацията продуктите се разделят на три големи групи :

- Действителни нововъведения – Те са свързани с прилагането на нови технологии. Представляват съвършено нови и непознати за потребителя продукти, отговарящи на незадоволени до момента нужди ( например дълбоко замразен продукт );
- Подобрения на стари продукти – те се срещат по-често в селското-стопанство и представляват например нови сортове плодове и зеленчуци, органично отгледани суровини или зърнени храни с контролиран произход и начин на отглеждане;
- Подражателски продукти – Те се произвеждат от конкурентите, които са привлечени от успеха на водещите в бранша и желаят да ги имитират. Подобна политика понякога е свързана с риск, ако имитацията не отговори на очакваните изисквания.
В агробизнеса хранително-вкусовата промишленост е тази, която инвестира най-много средства в създаването на нови продукти.
Все по-често в последните години търговците на хранителни продукти използват нова стратегия за привличане на клиенти чрез създаване на собствени марки. Те са предимно подражателски продукти. Тъй като търговците си спестяват всички предварителни разходи по разработването на новите продукти и въвеждането им на пазара, търговците могат да си позволят за продават по много по-ниски цени собствените търговски марки ( например марката Bonvia - плодове и зеленчуци от доказани производители от Европа и марката Clever на BILLA).

(Източник : „Агромаркетинг“, автори: Рангел Трендафилов и Антоанета Симова, Институт по икономика на селското стопанство - София)

Отговорът на този въпрос препраща към политиката на продукта, която представлява съвкупност от дейности, обхващащи въвеждането на нови стоки на пазара, управлението на качеството на съществуващите вече продукти, определянето на марката и избора на подходяща опаковка и етикет. Едно от най-важните решения в тази връзка е свързано с политиката на търговската марка.
Даден продукт е идентифициран, когато не може да бъде непосредствено заменен от друг продукт в съзнанието на потребителя. Разграничаването на продукта в съзнанието на потребителя се основава на съществуващите физически свойства или на чисто психологически мотиви. И в първия и във втория случай идентифицирането на продукта се извършва благодарение на марката, която синтезира усилията на производителя и търговеца да задоволят определена нужда на потребителя.
Търговската марка предава уникалност на продукта и увеличава стойността му в представата на потребителя.
Възможностите за идентифициране са силно ограничени при някои продукти. Например производителят на грах е в състояние да бъде по-конкурентоспособен от останалите единствено в областта на цената. С увеличаването на степента на преработка ( стерилизация, замразяване, вакуумиране ) на аграрния продукт възможностите за диференцирането му в съзнанието на потребителя нараства. Чрез комбинирането и използването на оригинални транспортни и потребителски опаковки и амбалажи е възможно идентифицирането на редица стоки, дори и на тези, които се отличават с масово производство и предлагане в търговската мрежа.

(Източник : „Агромаркетинг“, автори: Рангел Трендафилов и Антоанета Симова, Институт по икономика на селското стопанство - София)

При избор на подходяща марка фирмата трябва да изхожда от процеса на формиране на потребителското потребление по отношение на марката. В този смисъл изискванията към марката на продуктите се свеждат до няколко основни пункта : простота, хармоничност, оригиналност и хармония между словесното и графичното изображение.
Големите финансови разходи и усилия при налагането на нова търговска марка са причината, поради която често цялата гама от предлаганите на пазара продукти на дадена фирма се продават под една и съща фамилна марка. При въвеждането на нов продукт под същата марка се спестяват разходи, тъй като той се прибавя към гамата на съществуващите вече продукти, които се радват на добра репутация в съзнанието на потребителя. Намаляват се разходите за реклама на новия продукт, защото той е наследник на доверието, създадено от употребата на другите продукти от същата фамилия. Появата на нов продукт със същата марка от друга страна стимулира търсенето и продажбата на вече намиращите се на пазара стоки от същото семейство.
Разбира се, че политиката на поддържане на единна фамилна марка за цяла гама от продукти трябва е свързана с поддържането на неизменно високо качество на всички продукти със същата марка и особено на новите. Практиката показва, че мнението на потребителите относно цялата гама продукти на дадена фирма се определя в зависимост от качеството на най-нискокачествения продукт.

(Източник : „Агромаркетинг“, автори: Рангел Трендафилов и Антоанета Симова, Институт по икономика на селското стопанство - София)