Ускорената дигитализация на земеделието и селски райони, включително и на местната и публична администрация, е необходим процес за намаляване на бюрократичната тежест, оптимизиране на процесите на производство, увеличаване на доходите и добивите на земеделските стопани, постигане на устойчива био-индустрия, поддържане на безопасността на храните в условия на увеличена индустриализация и нови неутвърдени технологии, драстично увеличение на конкурентноспособността и увеличеното търсене на продукция на единния Европейски и на световните пазари.
Дигитализацията позволява на аграрната икономика да реализира високия си потенциал и да жъне същите успехи като високо-технологичните сфери на икономиката: увеличаване на продуктивността, добавяне на стойност, подобряване на качеството и безопасността, а с това и на доходите и качеството на живот, драстично намаляване на замърсяването до устойчиви нива, гъвкаво и бързо реагиране на пазарни тенденции.
Следенето на условията за развитие на продукцията в реално време, прецизната борба с неприятелите, проследяването „от фермата до вилицата“, балансирането на потреблението и други нови технологии, облекчаване на административния товар, прецизното предсказване на етапи в развитието на реколтата – всичко това става възможно с прилагането на най-новите компютърни, роботизирани и изкуствен интелект технологии. Прогресът и достъпността на новите сензори, свързани чрез Интернет на Нещата (Internet of things - IoT), прецизната и свързана в Интернет и с геолокация механизация, Blockchain дистрибутирани компютърни платформи (Blockchain), системи за изкуствен интелект, обработващи големи масиви от данни (Big Data) в реално време, роботи, сателитни системи, дронове, повсеместен достъп до информация – това са новите инструменти на прогреса в аграрния бизнес.
Тези нови и революционни технологии идват от много разнородни научни сфери и трябва да бъдат правилно насочени в посока успешно и високопроизводително селско стопанство.

Съществуват компании, които се занимават със създаването на програмни продукти и приложения, насочени към сектор земеделие. По-голямата част от тях са насочени към конкретни клиенти и създават приложения според задания от самите тях. Дейностите по тези продукти са свързани най-вече с качването им на клиентски сървър, като те изпълняват основно действия, свързани с администрирането и организацията на базите данни на самите клиенти. Други решения са свързани с по-масови услуги от гледна точка на програмни решения за отделни звена и направления в държавната администрация. Съществуващи софтуерни компании се занимават със създаването на програмни уеб-базирани продукти и мобилни приложения за целите на визуализация на информация и различни слоеве от информация както във векторен, така и в растерен формат. Тези създадени продукти се предлагат на пазара като готови решения, например софтуер за управление на земеделско стопанството и автоматизирано попълване на декларации към регионалните земеделски служби. Други уеб-базирани приложения са свързани с проследяване на машини и земеделска техника посредством GPS приемници и визуализирането им чрез икони на компютър или мобилен телефон (т.нар. fleet-management системи). Целта на всички тези приложения (независимо дали са уеб-базирани или мобилни) е контрол на извършената работа и проследяване на дейностите в дадено стопанство. Част от тези цифрови решения използват сателитни изображения.

„Коперник“ е програмата на Европейския съюз за наблюдение на Земята, чрез която нашата планета и нейната околна среда се наблюдават в полза на всички европейски граждани. Тя предоставя информационни услуги, основаващи се на спътниково наблюдение на Земята и in situ данни (некосмически данни).
Чрез услугите по „Коперник“ голямото изобилие от спътникови и in situ данни се трансформира в ценна информация, като данните се обработват и анализират.
Една от услугите на „Коперник“ е за мониторинг на земната повърхност (CLMS). Тя предоставя географска информация за земната покривка и нейните промени, използването на земята, състоянието на растителността, кръговрата на водата и енергийните променливи на земната повърхност на широк кръг от ползватели в Европа и по света в областта на екологичните наземни приложения.
Тя подпомага приложения в различни области, като например пространственото и градското планиране, управлението на горите, управлението на водите, селското стопанство и продоволствената сигурност, опазването и възстановяването на природата, развитието на селските райони, екосистемното счетоводство и смекчаването на последиците от адаптирането към изменението на климата.
Услугата се осъществява съвместно от Европейската агенция за околната среда и Съвместния изследователски център (JRC) на Европейската комисия и функционира от 2012 г.
Тя се състои от пет основни компонента:
Систематичното наблюдение на биофизичните параметри дава основно поредица от квалифицирани биогеофизични продукти за състоянието и развитието на повърхността на земята. Те се изготвят в световен мащаб на всеки десет дни със средна пространствена разделителна способност и се допълват от дългосрочни динамични редове. Продуктите се използват за наблюдение на растителността, културите, водния цикъл, енергийния бюджет и земните променливи на криосферата.
Картографирането на земната покривка и ползването на земята води до съставянето на класификации на земната покривка с различни степени на подробност, както в общоевропейски, така и в глобален контекст. На общоевропейско равнище те се допълват от подробни слоеве с характеристики на земната покривка, като например устойчивост, гори, пасища, вода и влажност, малки горски елементи. В световен мащаб картографирането на земната покривка следва модулно-йерархичната система за класификация на ФАО.
Тематичното картографиране на „горещи точки“ има за цел да предоставя съобразена с нуждите, по-подробна информация за специфични области на интерес, познати като „горещи точки“. „Горещите точки“ в контекста на услугата на „Коперник“ за мониторинг на земната повърхност са предразположени към конкретни предизвикателства, свързани с околната среда.
Изображенията и референтните данни предоставят мозайка от спътникови изображения с висока и много висока разделителна способност и референтни набори от данни. Това включва, от една страна, мозайка от сателитни изображения от допринасящи мисии, обхващащи територията на Европа, както и мозайка от изображения на Sentinel-2 в световен мащаб. От друга страна, тя се състои от референтни набори от данни, предоставящи хомогенно общоевропейско покритие на някои ключови геопространствени теми, като например хидрография и надморска височина.
Освен посочените по-горе елементи в процес на създаване е нова европейска дейност за движението на земната повърхност. С дейността ще се измерва движението на земната повърхност, включително свличанията и пропаданията на земни маси, както и деформациите на инфраструктурата.

„Коперник“ е програмата на Европейския съюз за наблюдение на Земята, чрез която нашата планета и нейната околна среда се наблюдават в полза на всички европейски граждани. Тя предоставя информационни услуги, основаващи се на спътниково наблюдение на Земята и in situ данни (некосмически данни).
Чрез услугите по „Коперник“ голямото изобилие от спътникови и in situ данни се трансформира в ценна информация, като данните се обработват и анализират.
Една от услугите на „Коперник“ е за мониторинг на земната повърхност (CLMS). Тя предоставя географска информация за земната покривка и нейните промени, използването на земята, състоянието на растителността, кръговрата на водата и енергийните променливи на земната повърхност на широк кръг от ползватели в Европа и по света в областта на екологичните наземни приложения.
Тя подпомага приложения в различни области, като например пространственото и градското планиране, управлението на горите, управлението на водите, селското стопанство и продоволствената сигурност, опазването и възстановяването на природата, развитието на селските райони, екосистемното счетоводство и смекчаването на последиците от адаптирането към изменението на климата.
Услугата се осъществява съвместно от Европейската агенция за околната среда и Съвместния изследователски център (JRC) на Европейската комисия и функционира от 2012 г.
Тя се състои от пет основни компонента:
Систематичното наблюдение на биофизичните параметри дава основно поредица от квалифицирани биогеофизични продукти за състоянието и развитието на повърхността на земята. Те се изготвят в световен мащаб на всеки десет дни със средна пространствена разделителна способност и се допълват от дългосрочни динамични редове. Продуктите се използват за наблюдение на растителността, културите, водния цикъл, енергийния бюджет и земните променливи на криосферата.
Картографирането на земната покривка и ползването на земята води до съставянето на класификации на земната покривка с различни степени на подробност, както в общоевропейски, така и в глобален контекст. На общоевропейско равнище те се допълват от подробни слоеве с характеристики на земната покривка, като например устойчивост, гори, пасища, вода и влажност, малки горски елементи. В световен мащаб картографирането на земната покривка следва модулно-йерархичната система за класификация на ФАО.
Тематичното картографиране на „горещи точки“ има за цел да предоставя съобразена с нуждите, по-подробна информация за специфични области на интерес, познати като „горещи точки“. „Горещите точки“ в контекста на услугата на „Коперник“ за мониторинг на земната повърхност са предразположени към конкретни предизвикателства, свързани с околната среда.
Изображенията и референтните данни предоставят мозайка от спътникови изображения с висока и много висока разделителна способност и референтни набори от данни. Това включва, от една страна, мозайка от сателитни изображения от допринасящи мисии, обхващащи територията на Европа, както и мозайка от изображения на Sentinel-2 в световен мащаб. От друга страна, тя се състои от референтни набори от данни, предоставящи хомогенно общоевропейско покритие на някои ключови геопространствени теми, като например хидрография и надморска височина.
Освен посочените по-горе елементи в процес на създаване е нова европейска дейност за движението на земната повърхност. С дейността ще се измерва движението на земната повърхност, включително свличанията и пропаданията на земни маси, както и деформациите на инфраструктурата.

Ключов компонент за цифровизацията е сътрудничеството между земеделските стопани, университетите, научно-изследователските организации, ИКТ бизнеса, държавната и местна власт, стартиращи компании (startups) и предприемачи в ИКТ сектора и в земеделието и агро-хранителния бизнес, организации, които предоставят съветническата услуга на земеделските стопани, неправителствения сектор, в т.ч. браншовите организации, потребителски организации, екологични организации, общности в селските райони, иновативни брокери, и др. за научно-изследователска дейност и обмен и трансфер на иновации. Именно затова трябва да продължи работата по укрепване и развиване на дейността на съществуващите цифрови иновационни хъбове в земеделието, които като иновативни екосистеми, да могат да осигурят пълен набор от услуги, адаптирани към реалните нужди на съответния заинтересован участник в хъба:

1. Проектна разработка (Project development);
2. Развиване на знания и умния (Skills and educаtion);
3. Достъп до финансиране (Access to finance);
4. Поддръжка на звена като Инкубатори и Акселератори (Incubator/accelerator suppor)t;
5. Тестване и валидиране (Testing and validation);
6. Осигуряване на техническа инфраструктура (Provision of technical infrastructure);
7. Договорни отношения (Contract research);
8. Стратегическа развойна дейност (Strategic R&D);
9. Лобиране (Lobbying);
10. Изучаване на екосистемите (Ecosystem learning);
11. Стратегическо развитие (Strategy Development);
12. Изграждане на общност (Community building).

Дигитализацията на селското стопанство може да помогне на Европа да се справи с темите за сигурността на храните и въпросите на околната среда. Но осъществяването на тази визия изисква наличието на е-умения. Също така подходяща инфраструктура за широколентов интернет и управление на бази данни. Нарастващият натиск за увеличаване на добивите е съчетан с необходимостта от опазване на околната среда. Тези обстоятелства карат земеделските производители да проучват „иновативни“ практики, за да произвеждат повече с по-малки инвестиции в началото.
За да влезе в ерата на цифровите технологии обаче, секторът на селското стопанство в Европа трябва да се справи с редица предизвикателства. Сред тях са:
- цената на технологичното оборудване,
- липса на инфраструктура за широколентов интернет в селските райони,
- е-преходът между поколенията и, не на последно място,
- събирането и управлението на големи бази данни.
От дронове до сателитни снимки и сензорни технологии, селското стопанство се променя по забележителен начин. Технологичните иновации прекрояват начина, по който се прави земеделие. Модернизацията на селското стопанство и използването на цифрови технологии предизвикаха появата на нови концепции като прецизно земеделие, дигитално земеделие и интелигентно земеделие. Тези термини, въпреки че често се използват взаимозаменяемо, имат разлика в значението си.
Прецизното Земеделие е широко използван термин през последните години. Докладът на Европейския парламент относно прецизното земеделие и бъдещето на земеделието в Европа определя прецизното земеделие като: „модерна концепция за управление на земеделието, използваща цифрови техники за наблюдение и оптимизиране на процесите на производство в селското стопанство“. Ключовият момент тук е оптимизацията. Например: вместо да прилага еднакво количество торове върху цялото поле, прецизното земеделие включва прецизни почвени карти и зонални измервания на колебанията на почвените характеристики в рамките на зоните и съответно адаптиране на стратегията за торене. Това води до оптимизирана употреба на торове, спестяване на разходи и намаляване на въздействието върху околната среда.
Интелигентното Земеделие се свързва предимно с прилагането на информационни технологии за оптимизиране на сложни земеделски системи. За разлика от Прецизното Земеделие, фокусът на Интелигентното Земеделие не се прилага върху точното измерване или определяне на разликите в полето или между характеристиките на отделните животни. Фокусът е по-скоро върху достъпа до аналитични и дигитални данни и използването на тези данни – как събраната на полето информация може да се интерпретира и използва по интелигентен начин. Интелигентното Земеделие включва не само отделни машини, но всички фермерски операции. Земеделските производители могат да използват мобилни устройства като смарт телефони и таблети за достъп до консултации и данни в реално време за състоянието на почвата и растенията, терена, климата, времето, използването на ресурси, работната сила, финансирането и т.н. В резултат на това земеделските стопани разполагат с необходимата информация, за да взимат информирани решения въз основа на конкретни данни, а не на интуицията си.
Дигиталното Земеделие интегрира и двете концепции – прецизно земеделие и интелигентно земеделие. Според статия за цифрово земеделие от DLG (Германско земеделско общество) под дигитално земеделие се разбира „последователно прилагане на методите за прецизното и интелигентното земеделие, изграждане на вътрешна и външна свързаност на фермата и използване на уеб базирани платформи за обмен на данни заедно с анализи и препоръки базирани на събраните дигитални данни ”.

Agriculture 4.0 e е пореден етап от eволюцията на селското стопанство
Версия Agriculture 1.0
Това е ситуацията през ранните години на 20 век. Тежък физически труд с ниска продуктивност. Населението се е изхранвало голям брой малки ферми и една трета от населението е участвала в този процес.
Версия Agriculture 2.0
Период, широко известен като Зелената революция. Това е фазата в земеделието, започнала през `50-те години на 20 век. Тогава започват да се използват нови практики в агрономството, като добавянето на азотни торове и синтетични пестициди. Също така се появяват и специализирани машини, които намаляват разходите. Това драматично увеличава добивите.

Версия Agriculture 3.0
Прецизното земеделие се появява в момент, в който използваните до момента при военните GPS сигнали, стават достъпни за всички.
Фермерите започнаха да внедряват тези системи в средата на `90-те години. Като едни от най-ранните иновации в тази насока бяха в пръскането на посевите. Малко по-късно комбайните бяха оборудвани с монитори с вграден GPS . Прецизното земеделие подобри точността на операциите на полето и грижите за животните. Agriculture 3.0 може да се определи като подобрено и зряло селско стопанство. Фокусът се измести върху ефикасността в смисъла на оптимизиране на разходите, което пък води до по-големи печалби за стопаните.

Версия Agriculture 4.0
Тази „версия“ се зароди около 2010 г. като стъпи на еволюцията и развитието на някои от новите технологии като евтини и подобрени сензори и задвижващи устройства, евтини микропроцесори, високочестотни клетъчни комуникации, облачни системи, анализи на Big data и т.н.
Целта е да се интегрират вътрешни и външни мрежи във агрооперациите. Това означава, че информацията, която е в дигитална форма, съществува за всички агросектори и процеси. Отделно от това комуникацията с партньори като доставчици и клиенти се провежда изцяло електронно. Трансферът на данни, процеси и анализи също става автоматично.
Използването на портали, свързани с интернет може да улесни справянето с големи обеми от информация. В тракторите и комбайните вече се внедряват смарт технологии и експертите вече говорят за уникален феномен – физически продукти се произвеждат от нефизически операции.
Като цяло Agriculture 4.0 павира пътя за следващата еволюция в този сектор, използвайки безпилотни операции и автономни системи. Експертите се шегуват, но може би не без известна доза визионерство, че версията Agriculture 5.0 ще бъде на основата на работиката и може би дори на изкуствения интелект.

(Източник : Уебсайт Agri.BG )

EIT Food е паневропейско партньорство с ориентиран към потребителите подход, който има за цел да подпомогне иноватори, предприемачи и студенти да разработват и развиват решения на предизвикателства, пред които е изправено обществото в световен мащаб, да ускорят развитието и внедряването на иновациите, да създават работни места и кариери и в крайна сметка да повишат конкурентоспособността на Европа. Като една от най-мащабните световни инициативи, свързани с храните, EIT Food иска Европа да поведе една глобална революция в производството и иновациите при храните. Целта на EIT Food e да промени начина, по който нашата храна се произвежда, доставя, консумира и рециклира, и да създаде стабилен във времето и ефективен хранителен сектор, подкрепящ една устойчива и кръгова биоикономика.
EIT Food е част от Европейския институт за иновации и технологии EIT и в своите действия прилага Регионалната иновационна схема (RIS) на EIT. RIS е обединяващата схема на EIT общността, която има за цел да допринесе за подсилването на иновациите в европейските държави и региони, които принадлежат на групата на „скромните и умерени“ иноватори според разпределението, посочено в European Innovation Scoreboar.

(Източник : Уебсайт Agri.BG )

Информацията е най-ценният ресурс за земеделските производители. Достоверната, навременна и точна информация е важна за всички етапи на производство - от планирането до обработката на почвата след прибиране на продукцията. Информацията включва характеристиките на културите, свойствата на почвата, изискванията за употреба на торовете, популация на плевелите, данни за добивите. Следователно земеделските производители, ползващи технологията на прецизното земеделие трябва да търсят и използват информацията във всеки етап. Съвременните технологии са втората стъпка към успеха. Бързото развитие на новите технологии и земеделецът трябва да вървят в крак с промените, които могат да допринесат ползи за производството. Мобилните приложения са пример на такива технология и може да помогне на фермерите по-ефективно обработват и използват информация.
AGBRIDGE app
Това мобилно приложение позволява на земеделците да преместват данните от компютъра в кабината в облак или на десктоп компютър. В последното обновление на софтуера бяха допълнени функции. Една от тях е WIFI Direct, която автоматично изпраща и получава нови файлове всеки път, когато машината попадне в обхвата на безжична мрежа.
RRXtend Spray app
С това приложение ще планирате третиранията по-ефективно, тъй като то предлага прогноза за времето, включително напомняния за рискови природни явления.
Xarvio Scouting app
Направете снимка на културата с телефона си и ще може да се възползвате от функциите на това приложение. Те регистрира наличието на стрес. Предназначено е да ви помогне по-бързо да вземате своевременни решения в името на постигането на задоволителна реколта.
Cropstream app
С това приложение фермерите и компаниите могат да работят заедно, координирайки се в реално време. Възползвайте се от възможностите му, за да развиете бизнеса си.
FieldCheck app
Това мобилно приложение е разработено за контролиране на третиранията с пестициди. Маркира къде в региона има пчелни стопанства. Подходящо е за използване както на смартфон, така и на таблет.
AgriSync app
Това приложение позволява на фермери и други специалисти в сферата на земеделието да решават проблеми, използвайки платформа за видео обаждания.
Kugler Timing app
С това приложение може да планирате торенето на нивите си и да се ръководите от препоръките за използване на един или друг продукт в зависимост от културата, която отглеждате. От опциите може да изберете конкретен стадий на развитие на растенията и да планирате следващите обработки.
Agsense app
Искате ли от дистанция да следите и да контролирате процеса на напояване? Използвайте това приложение! Наскоро бе обновено с полезни функции, които гарантират още по-прецизен контрол. Освен това графиките са опростени и лаконични.
FieldAgent app
Имате дрон или пък планирате да използвате такъв в стопанството си? С това приложение ще може да го управлявате и да боравите с полезната информация, която безпилотният апарат събира с помощта на камерата си. Софтуерът е съвместим с повечето дронове на пазара.
Agrellus app
Това приложение събира на едно място клиенти и търговци, които работят в сферата на селското стопанство. Открийте точния продукт в нужното количество и получете оферта. Посочете крайния срок на доставката, за да пасва на вашите потребности.

(Източник : Уебсайт Agri.BG )

Стратегията „от фермата до трапезата“ за устойчива храна е ключов компонент на Европейската Зелена сделка. Европейската храна е известна с това, че е безопасна, здравословна и с високо качество. Сега тя трябва да се превърне и в глобален стандарт за устойчивост.
• Тя ще даде нови възможности на всички оператори за добавена стойност в хранителната верига. Новите технологии и научните открития, съчетани с повишаване на обществената осведоменост и търсенето на устойчиви хранителни системи, ще бъдат от полза за всички заинтересовани страни.
• Европейските фермери и рибари са от ключово значение за управлението на прехода. Стратегията „от фермата до трапезата“ ще засили техните усилия за справяне с климатичните промени, опазване на околната среда и запазване на биологичното разнообразие.
• Стратегията ще намали значително употребата и риска от химически пестициди, както и използването на торове и антибиотици. Комисията ще определи необходимите мерки за постигане на тези намаления въз основа на диалога със заинтересованите страни. Успоредно с това регулаторната рамка на Комисията ще трябва да отразява научните доказателства за риска, причинен от химични вещества, като например ендокринни разрушители.
• Стратегията „от фермата до трапезата“ ще допринесе за постигане на кръгова икономика. Той ще има за цел да намали въздействието върху околната среда от секторите за преработка на храни и продажбите на дребно, като предприеме действия по отношение на транспорта, съхранението, опаковките и хранителните отпадъци.
• Стратегията „от фермата до трапезата“ ще стимулира устойчивото потребление на храни и ще насърчи достъпа до здравословна храна за всички. Комисията ще помогне на потребителите да избират здравословни и устойчиви диети и да намалят хранителните отпадъци. Ще проучи нови начини за предоставяне на по-добра подробна информация на потребителите, като например откъде идва храната, нейната хранителна стойност и отпечатък върху околната среда.

(Източник : Европейска комисия)